Съгласно Конституцията от 1991 г. България е парламентарна република, с ясно изразено разделение на властите. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката.
Българският парламент – Народното събрание е еднокамерен парламент и се състои от 240 народни представители, избирани за срок от 4 години. Пълномощията, работата и задачите на парламента са описани в глава Трета в Конституцията (чл. 62 – Чл. 91). Сред тях са приемането на закони, контрол над изпълнителната власт, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения. От 2006 г. Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.
Президентът на Републиката се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за национална сигурност. Макар да не притежава законодателна власт или инициатива, президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване.
България днес включва античната област Мизия и части от областите Македония и Тракия. Югозападната част на страната е планинска, там се намира и най-високият връх на Балканския полуостров, връх Мусала (в планината Рила) - 2925 м.н.в. Планинската верига Стара планина (или Балкан) се простира от устието на р. Тимок до нос Емине, като разделя България на Северна и Южна части. Балканският полуостров носи името на тази планина. В Югоизточна България релефът е планинско - хълмист. Там се намират планините Родопи и Сакар.Главни реки са Дунав на север, и Струма и Марица в южната част. Климатът е умеренo континентален (от 2000 до 2400 слънчеви часа годишно) с четири сезона: студена и понякога влажна зима със снеговалежи и средна температура от 0°C, топла и по-често влажна пролет, горещо, сухо лято със средни температури 23°C и топла слънчева есен. Средната годишна температура е 10,5°C.
България попада на границата между евросибирския и средиземноморския регион на полеарктическа екозона, най-обширната от осемте екозини на Земята. Част от територията на страната е останала незасегната от Ледниковия период вследствие на което са оцелели някои много стари реликтни растителни видове от тарициера. Взаимодействието на различни климатични, хидроложки, геоложки и топографски условия е причина България да има сравнително голямо разнообразие от растителни и животински видове. То включва около 100 вида бозайници, към 400 вида птици, близо 40 вида влечуги, над 200 вида черноморски и сладководни риби, над 27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби. Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида са ендемити. Розата, пренесена в България от Персия през 17 век, е символ на България. Някои от най-разпространените животни в България са блогороден елен (19 590 индивида), сърната (над 79 000), дивата свиня (71 200). Сравнително често срещани са чакалът и лисицата, докато мечката, обикновеният делфин, царския орел, тибетският як и европейската норка са значително по-редки.
В икономически аспект, България е 66-тата по големина в света, по паритета на покупателната способност (за 2010г.) и заема 58-мо място сред страните с по-добро качество на живот на земята. България е една от основателките на Организация за черноморско икономическо сътрудничество и Организация за сигурност и сътрудничество в Европа; също така е пълноправен член на ООН, Европейския съюз и НАТО.
За повече информация:
Wikipedia
